Anna Molly, Anna Molly, Anna Molly...

A cloud hangs over and mutes my happiness.
A thousand ships couldn"t sail me back from distress.
Wish you were here, I"m a wounded satellite.
I need you now, put me back together, make me right.

Малко или голямо? Късо или дълго? Картонена чашка или не? С аромат или не?

-Чай.
-Избери си.

-Еми аз по принцип не си слагам захарчета, "щото и горчивото ми понася...
-Само аз ли не мога без захар? Ега ти живота! 

-Вкусно ли е?
-Мда, има вкус на ... нещо средно между геврек и солети.

-Боже, откога искам да си купя геврече! Ухаят толкова страхотно, плюс това са евтини. Чакай, чакай да догоня жената.

-А ти защо се ограничаваш?
-О, еми аз не се ограничавам...
-Да, добре..


Lo-o-ve hurts but sometimes it"s a good hurt.))


-А не може ли да хващаш по-късния трамвай?
А не може ли да висиш на спирката вместо мен?

-Оф, я ми таксувай картата.

-Кой ми взе тетрадката, бе?
-Тука е, споко.

-"Айде малко по-назад!
-Е няма накъде вече!

-Страшно сте инфантилни...
[..]
-Е хайде не като малките деца де!
[..]
-Я разсъждавайте зряло!
-Разтълкувайте защо Смирненски употребява думата вечери, а не нощи.
-Вечерта е преход.. през нощта светът спи, спи съвестта, но спокойно ли спи? Спят добрите човешки качества, спи надеждата, пусто е, празно е и помощ няма. До сутринта. А тя така и не идва.
А като няма хора, няма помощ, кой ще помогне на неоправданите и бедните, и въобще на тези в беда? Докато е вечер, лампите светят, хората са будни, биха могли да помогнат, да подадат ръка. Биха могли..
-Откажи се.

Anna Molly, Anna Molly, Anna Molly..

-А, ама ти хубаво пееш.
-Ти си луда.

-E да, е да, е да, ама не.


Goodbye, my hopeless dream! 
..
And so you"re gone and I"m haunted and I bet you are j u s t fine!
..
So l o n g, my luckless romance.


Дори не мога да усетя кога минава времето.
Не пиша on purpose.
Засега положението е горе-долу следното:
-сменям мелодията на алармата си кажи-речи непрекъснато, защото всеки звук, който има нелеката цел да ме измъкне от блаженото състояние на сънуване, бива автоматично намразен от мен. 
-много, ама много ми писва да ставам толкова рано вече и... абе, много ми писна
-непродуктивна и неумееща съм
-постоянно изглежда, че съм в лошо настроение, но това не е така


И какво ми опяват, че съм в депресия. Не съм, подчертавам, не съм! Удивителна!!


-Пак млъкна. За к"во мислиш? Какво се върти в тази глава?
-Нищо. Трябва ли да мисля?
-Че ти нима някога не го правиш?

`Sometimes I sit and think and sometimes I just sit...`


Please do persist, girl, the time we met we made a mess...
Изпитвам емоции, които ми бяха непознати до скоро. Изведнъж се доказвам на място, където очаквах да съм неподходяща и посредствена. Задоволство... не ми харесва, хич не!

Декември е, а въобще не ми е Коледа.
Есен поне има(ше), но е твърде студено и се нуждая от сняг.
Жизненоважно е по дяволите!
О, но тук казват, че ще вали.
Йай.

За първи път от много време се чувствам спокойна.
В мир със себе си съм, възприемам (се) и вече не мразя това, което виждам/чувствам/съм.
Може би времето, може би временно...

A lot of mistakes have been made...

Някои неща са неизменяеми.


Страшно/странно ентусиазирана съм. 
Иначе нямаше да има удивителни аt all.


"Тези субтитри са истинска подигравка с българските правопис и пунктоация." (ким) особено с пунктОацията.

Та, ентусиазъм, лейдис енд "жентълмен!
Не знам каква е причината, но пък вече не ми е нужна.


"Не че имам нещо против емоционалността, но понякога не мога да приема факта, че другите се смеят само пръст да им покажеш, а аз постоянно съм сериозна и/или тъжна. Да му се не види, омръзна ми да бъда нещастна, толкова е банално!"
Ии си забравих мисълта. О, deja vu. Май тоя постинг първо съм сънувала, че го пиша.))


I"m everything you need me to be.
The last night away from me.
[..] they say everything is your fault but they don"t know you like I know you, they don"t know you at all..
I"ll wrap you in my arms and i w o n " t let go.


Скоро ще има опера, ще има и театър.
Абе, предстоят ми много хубави задачки.
И не толкова...


-Контролно по СИП?! 
-*смее се* И в дипломата - СИП-математика - Двойка.
- :/

*Габи си чете стихотворението* -Имам чувството, че съм го чувала някъде.

-Литературата е научаема.


-Абе, писна ми. Губи ми се цялото желание да работя в час с това постоянно сухо анализиране. Какво искал да каже поетът, какво искал да каже поетът.. 
-Май нищо не е искал да каже.
-Май.

You should"ve when you could"ve!

-Защо бе, един ден ще идеш да учиш там.
-О, да, как не.
-Защо си толкова песимистична?
-Някой все трябва да мисли трезво.  
Ще започна да харесвам това, което мога да имам, защото май няма да получа това, което искам да имам.


Speak and my heart starts aching..
[..]
Breathe, it begins again..

 

SCARLET

 

[‘ska:lət]

 

I. 1. ален, червен

удави ме в млечно-бяло
извор на искрици вдъновенийца 
боклуци
звездите са непреходни веднъж
но дваж?

мечти на безценица 
еднаквост рутинност познатост
(с цвят на мокър асфалт)*
ако ти е преходно наричай ежедневие

не ти ли е малко банално
една червена шапчица да ти проваля
не ден не два
седмици месеци
години още страх ме е

хората се изразяват чрез глупост
в главата завъртулки Коледа (и) думи
(шоколад ликьор**) опаковани в картон
не мога да ги събера за цяло(ст)

*А пък госпожата ми каза, че сивото ежедневие било ужасно клише и да не го чувала повече от мен.
** Бонбоните бяха хубави, да, благодарим на Боби.

Damn, girl.

***ме усмихва. Инак едва ли щях да пиша.


p.s.:Чай, сушейки си косата, ме сепна тревожната мисъл, че все пак е задълго. Съвсем съм confused. :D

Стихотворението.. кхъм, доста е добро. Пък колкото и да е мечтателен човек, средата пак му влияе... Проблема е, че средата е сива, не ти.

Take care.