Прочетен: 2374 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2009 17:33
Мина моят рожден ден, мина нейният рожден ден.
Свърши една учебна година, започна нова.
Снегът се стопи и отново се готви да вали.
Аз стоях отвътре, но бях повече отвън.
Сега стоя навън, но съм повече вътре.
Измина година.
И някак е трудно да осъзнаеш колко време е минало.
Не чак толкова много, но все пак.
Та, честит рожден ден на мен.
Или по-скоро на s0ul.
Това място ми донесе... незабравимост, успокоение, вдъхновение, разочарование, истина, новост.
Понякога имаш нужда от този полъх разнообразие, глътка свеж въздух.
Цялата тази атмосфера тук е толкова вълшебна.
Имаш си собствено местенце, където можеш да избягаш, да се скриеш, да разкажеш, да плачеш, да се усмихваш, да мразиш, да обичаш.
И всичко това е толкова вечно.
Х. Хайде стига толкова, вече мина 22.22, не мога да кръстосам пръсти и да си пожелая всичко да е наред, затова просто ще разчитам на себе си.
ХI. Имам нужда от разходка. Някъде на тихо, където никой не ме притеснява. Да послушам музика, да помисля... Сама. След това идва един човек и ме поздравява, също тихо. Пита ме как съм, искам ли да поговорим. После говорим, аз си изливам душата пред него, а той ми хваща ръката и ми казва, че е с мен, че мога, че вярва в мен.
XII. Обииичам снега.
Пухкав, бял (?), а когато вечер блести... оох, приказка.
Ръцете ми измръзнаха.
Обмислям да си купя едни ръкавички за компютър.
Вкочаних се направо.
I. А, то по тая логика на всички кутии трябва да пише „Изкуствено еди-какво си”, защото купената емоция не е истинска емоция. Но пък – желана е, което може би я прави истинска, или пък не...
Абе, карай. Важното е, че всички идват да си купуват усмивки от мен.
И всички излизат от магазина ми усмихнати.
В името на целта...
...предполагам, че се налага.
III. Осъзнаваш, че не ти е нужно да си взимаш цветове,
все да даваш и да взимаш, а просто да обичаш...
И няма вече.
Обещавам, няма вече.
Няма вече никога да липсвам...
IV. Позитивност! Все повтарят.
И усмивки, но да има.
А ако не трябва, но пък винаги е нужно..
Трябва да постъпиш ей така, не виждаш ли..
Иначе се губиш и не си добре и
всичко
ти е чуждо...
V. И в крайна сметка – какво се чудиш и ядосваш? Нали ти затвори кутията с боичките и разпродаде пастелите?
Затова не въздишай сега.
VI. О, впрочем. Имам вдъхновение. Предполагам, че пак ще се получи от онези неща с хубав замисъл и отвратително изпълнение, но не ме интересува ПЪК.
VII. Звуча супер тъпо, нали?
ВСЕ ТАЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ.
Честито, душа.
Порасна с една годинка.
Пожелавам ти повечко хармония както подобава на една везничка :) И много много радости! Успех, миличка!
