Предисловие: Честит рожден ден на нея.
Лети, лети високо, лети в облаците, мечтай с отворени и затворени очи, виждай само цветното у хората.
И никога, никога недей да падаш от мекото си облачно небесно царство, защото не е нужно да го правиш.
А е толкова хубаво, когато не си длъжен.

Тъй, тъй.

Добро утро, студено ми е, разлепили са флаери. Ти знаеше ли, че има камера? Добро утро, студено ми е; ще ходиш ли? Отивам си! Здравей, не сме се виждали. Добро утро, по дяволите какъв студ.

Вървях по коридора с ръце, свити в ръкавите, треперещи и студени.
И си повтарях "rezpirez, respirez, respirez", така до края на коридора, когато си казах дишай на родния език и влязох.
Денят не мина толкова зле..
Разминах се с първата си двойка.

"Защото така е, когато човек учи, и когато иде на изпит, ще е много по-подготвена."
"Не с това наивно мислене - човек се връща там, където му е топло.."

Обаче не ме опроверга.
А аз може би наивно разсъждавам, не знам, може би, казано с думи прости, съм станала толкова зиморничава, че топлината ми е key word в момента. И винаги.

Look at the examples. Listen and repeat.
I was early.
You were late.
She was nervous.
It was cold.
Were you happy?
Yes, I was.

Пък Габи снощи беше на театър.
И ми се ходи пак, избрала съм си постановка и ще ида.
Да не говорим, че има някакъв филмов фестивал и в края на декември ще дават Fabuleux destin d"Amelie Poulain, което чисто и просто е любов.

"Доста добре си се опаковала."
"Къде е шапката? А ръкавиците?"
[20:54:16] йnigma каза: не е нужно да ходиш, за да се докажеш на някого (: [20:54:20] йnigma каза: само казвам, "щото аз бях на път [20:54:25] йnigma каза: но реших кое ми е по-важно
  "Знам, знам колко още предстои и така нататък, знам, че ще е още по-трудно и тежко, но имам чувството, че просто не успявам. Отивам там, поздравявам хората, смея се на шегите им, усмихвам се, мила съм с тях, но не знам защо го правя, след като не ми е до това."
А до какво ти е?
И се чувствах полезна от толкова дълго време насам. Изпитвам пориви..

"Защо?"
"Защото изпитах порив."
"Поривите трябва да се следват." Време е.
Страх ме е. О, Боже, ужасно ме е страх.
Ужасена съм.
И на английски звучеше доста по-добре, oh well.

Намерих с какво да заменя Одета-Одилия, този път е по-обемно и ще стигне за повече вечери/следобеди/сутрини, но и то ще свърши и ме е страх от последиците.

"Звучиш като госпожата по български, недей да се вживяваш."
"Уф, пак ли?"
"Мда."
AND ANYTIME YOU WANT ME, ANYTIME YOU NEED ME.
I KNOW THAT YOU LEFT BEFORE GOODBYE.
But it"s okay.
There"s always another day.

Обаче е студено.
Толкова е студено.