"Ти обичаш ли кафе?"
"Обожавам! Пристрастена съм. А ти?"
"Обичам, но не пия."

"Пф, без захар!"

"Тексаски селяни обичаш ли?"

"Бисквитка?"
"Ми не, и аз имам същите."

"Ти нали щеше да се храниш здравословно?"
"Еми това се води здравословно.. на фона на другите неща."

"Ох, сядай, че не ми се пишат двойки.."

;

"Какво има?"
"Не знам вече. Честно не знам. Има време докато стана на петнайсет, но е някак.. гр, чувствам се.. ъх.. ъъ.. абе, не разбираш ли? Цялото това напрежение и всички имат някакви огромни изисквания.. не съм свикнала. Не мога да съм перфектна!"
"Не трябва да си."
"Напротив.. Освен това ми е странно. Кога ли по дяволите ще си изградя тъпия характер. Хората около мен са или твърде инфантилни, за да им пука, или твърде пораснали, те пък гледат по-философски и .. адекватно. 
А аз съм някъде между двете. 
Толкова е гадно."
"Трябва да поработиш върху това, че ще ти е голям проблем тази емоционалност."
duuuh.

Native speaker-кaта ни напуснала.

С. имала двойка по немски и дори щяла да има още една.
Не изглеждаше много нещастна.
А аз тука за няк"во произношение направих ега ти драмите. х.х
Много драматизирам, вярно си е.
То да беше само т"ва.

Не зная със сигурност, но може би хората се променят.
Точно човекът, от когото не съм го очаквала, ще вземе да направи нещо.. неочаквано.
Или пък не..
Но дано го стори, иначе съвсем ще се вбеся.
Така или иначе това няма да промени отношенията ни, но може би ще започна да гледам малко по-..различно?
Не по-добре.
Оф, какви ги дрънкам..
Никога няма да му простя.
Не мога.

"Контролното за 40 минути и след това горен втори."

"Нещо не разбрах. Кой признак?"

"Оф, не, ще ме довърши."
"И мен, спокойно."

"Ахааа. Може ли да се запишем, ако не сме добри?"
"Заповядайте!
И така Габи се записа на СИП по математика.
Което за пореден път доказва, че съм ненормална.
Точно аз ще ходя на СИП.
По БЕЛ естествено не се записах.
Еми ...
Какво да правя?
И без друго вече не се занимавам.

"Наблягай на важното."

"Спокойно де, не се притеснявай от мен."
Чуто и казано.

Нищо не ми се слуша и пак продължавам.
Помага ми да не мисля.
Лъжа...


Не съм искала нещо!
Какво ми обясняват.
Не съм тъпа.
Много.

Пак се опитах да оправя нещата и хората като че ли го оцениха.
Да не повярваш.

Толкова неща, от които да се очаровам, но не мога.

А, "що ли не се сетих за тая песен по-рано. Щеше да ми оправи настроението на секундата.

Сега вече нямам каквото и да е, така че не ми става по-добре.

Иначе нормално де.

Значии задачата тази седмица не си спомням каква е, но каквато и да е - не я изпълнявам.
Ии не знам що пиша толкова късно..
Ии т"ва сигурно ще бъде изтрито.
Или редактирано.
Или whatever.

Не ми се спи.
Не ми се студува.
Не ми се.
Е живее ми се де.

Просто не ми се ходи на СИП, т"ва е..