`I don"t know how to begin.. "cause the story has been told before.`
Мина моят рожден ден, мина нейният рожден ден. 
Свърши една учебна година, започна нова.

Когато миналата година писах подобна глупост, се случи нещо неочаквано.
Безкрайно много съжалявам за това.
Сега отново пиша пост със същото заглавие.

Само ако знаех коя е проклетата нота..
Днес не ми се пише.
Досега добре се справях с бягането.

Предисловие: Честит рожден ден на нея.
Лети, лети високо, лети в облаците, мечтай с отворени и затворени очи, виждай само цветното у хората.
И никога, никога недей да падаш от мекото си облачно небесно царство, защото не е нужно да го правиш.

Предисловие:
"След 48 часа животът на Амели щеше да се промени, но точно в този момент тя още нищо не знаеше."
"Петък - Денят започна нормално, сиреч зле.

Уф.
Някак ако не започна с възклицание, показващо перманентната ми досада и разочаровано-отчаян поглед върху света, няма да съм аз.
Минаха няколко дни... през които почти всеки ден исках да напиша нещо, но не ми оставаше време.

когато гледаш, очаквайки,
губиш търпение, защото не виждаш, а 
понякога

It doesn"t hurt me.
You wanna feel, how it feels.
You wanna know, know, that it doesn"t hurt me.